Мотив, мотивация, личност


Мотивите и мотивацията на човешкото поведение са продиктувани от потребностите на съзнателно или несъзнателно ниво, възбуждащи действие с цел задоволяване, утихване, удоволствие. Те са основната подбуждаща сила на  поведението. Човек може съзнателно да постави своята потребност в пасивно или актовно състояние като извърши или неизвърши действие с цел задоволяването и. Когато дадена потребност бива осъзната и стане причина за извършване на действие, тя се превръща в мотив. Следователно, за да се превърне в мотив тя  трябва да се насочи към конкретен предмет, занимание, облага, тъй като както казахме мотивът подбужда човешките действия и поведение с определена насоченост. Мотиви могат да бъдат както потребностите, така и интереси чувства, представи, идеи, ценности, идеали, убеждения на личността. Те определят насоката и психичното състояние на дейността, конкретното действие и емоционалното отношение свързано с тях. Понякога една и съща дейност, едно и също действие могат да бъдат породени от различни мотиви, тъй като човек например със своята работа задоволява финансовата, личната, семейната и социалната си стъбилност. В такъв случай силата на всеки от тези мотиви е идентично висока и приоритетна, така че в лицето на работното си място индивида вижда всичко от което има нужда.

Съвкупността от устойчиви мотиви на личността образува нейната мотивационна сфера, която в повечето случаи определя основната и жизнена насоченост. Съставена е от сложна структура съдържаща мотиви с различни равнища на значимост. В нея съществува определена ситуативна или базистна йерархия на мотивите като някои от тях са главни и водещи в поведението на личността, а другите второстепенни. Мотивацията не е постоянно явление. Тя се измерва в зависимост от възрастта, условията на живот и реализация на потребностите, възпитанието, образованието, средата. Пример може да се даде със сравнение в мотивацията на дете и възрастен. Всеки един от двамата индивиди има мотивация за изпълнението на дадена краткосрочна или дългосрочна цел, но силата, целите, действията са различни. Развитието на личността е неделимо от наличието на мотивация в нейното поведение и дейност.

Достигнатата степен на психическо развитие оказва в много случаи обратно влияние върху мотивацията за реализиране дайствие обвързано с мотив, потребност. Натрупаните знание и опит постепенно могат да променят и разширят вижданията за живота и желанията на човека, съответно това поражда нови дейности. Формирането на мотивация е основата на възпитанието и развитието на социално насочената личност.

Ценностите на дадено общество и конкретно насочените трудови ценности безпорно определят мотивацията и поведението в трудовата сфера. Конкретизират се в избора на поведение и степента на вложените услилия. Личното и социално благосъчетание в различните общества е подчертано от сходните убеждения спрямо труда и намира израз в трудовата етика. Принцпно трудолюбието, усърдието и приносът към обществото са често основни морални добродетели и оформят социалните очаквания към членовете му.