Мило Дневниче,
 

 Един претендент за модерен поет
стесни хоризонта, отсичайки:
„За Бога, колеги, та това е клише!

В история без положителни герои,
едва ли не светци са мижитурките.
Прилазват кротичко и жално молят

 Позволи ми тази нощ да те обичам.
Позволи ми да се търся във очите ти –
при Луната. Лунното момиче,

 Дъщеря ни се върна от България вчера и ни донесе семейните албуми.
От близо десет години не си бях виждала миналото. Най-умишлено. Просто нямах желание да си добавям повече сол в тъпата носталгия. Е, Бога ми! Имала съм право! Като се гл...

Бог е Мъртъв! Да Живее Бога!
Новият Престол е Суета!
Звяр до Звяра. Роб до Роба.

 Боли ме сърцето, макар да съм чувала -
"...сърце не боли..." Каква измишльотина!
Боли ме сърцето... От липса на хубост,

Понякога упреквам твоя Бог,
че ти е предоставил Словото
за ползване без такса и без срок,

нЕма милост за тебе!
на любов си осъден..
и на Марс не мож" ми избяга,

Някак бързо пораснахме, моя обич единствена..
Като ореха  в двора на баба.
Много сенчест и волно разлистен.

Дефект в калта и във ребрата.
Клонираха овцата Доли.
Промяна на суровината

Играя във Живот и
съм Звезда...,
а публиката леко е клюкарска.