на Люси
Момичето, което знае Бог, върви по белите Му слънчеви пътеки
и проповядва цялото добро, което възприе от Него. Нека

"Ти си моето всичко! - му казваше тя.
Моят свят, мой живот и присъда.
Преди теб мен ме нямаше, просто не бях.

Обиквал ли си някога "наужким"? Увличал ли си се в играта?
Попивал ли си с топлите си устни солените сълзи на някого?
Прегръщал ли си отначало непохватно, а после да не искаш да си тръгнеш?

Наежена е.
Като таралеж,
като онази невъзможна риба.

Стана точно така. Ослепяха звезди и маяци,
и брегът се оказа измамна химера.
Одисей от Балканите няма право да плаче,

Над отсрещния хълм пъпли облак във форма на охлюв, 
а небето е бледо и времето сякаш заспало.
Долу заливът с мидите блесва и прилича на локва

Въобразих си, че не ме боли
и си повярвах. Толкова е лесно...
Отглеждах болки, нарисувах им очи

Пристигам озарена от годините,
видяла съм безброй слънца,
луни, води, неимане и имане.

Харесвам начина, по който
държиш ръцете си на масата,
с подвити пръсти неспокойни,

Да приемем живота като школа за ангели,
как си мислиш - дали ще завършим с отличие 
и дали (престарали се) няма да паднем

добре дошъл 
на пира на безумците
не сядай

Охлаждам питието до сгъстяване,
докато струйката започне да се точи
и после се отдавам на забравата,